lifestyle

2   месеца по-рано те чакам насред тъмната улица, осветявана от премигващите,  вече изтощели стари лампи. Всеки път пристигаш с няколко минути закъснение, а АЗ през това време се наслаждавам  на последната за вечерта(защото с теб не пушех),  почти гаснеща цигара, която докосва устните ми, когато ТИ отсъстваш. Качвам се в колата и мълча,  знам накъде караш; влизаме в стария двор  на една не толкова изоставена къща, която съживихме с настроенията си. Цветът на настроенията беше различен: от черен - до най- бледорозовия нюанс. 2 месеца по-късно не чакам и ти не пристигаш. Аз отново се наслаждавам на цигарата си, за която устните ми вече копнеят. Отново мълча, а уличните лампи продължават да мигат,  сякаш ми напомнят, че всичко си е същото. Цвета на настроението ми ли? Същото това,  което витае във вече изоставената къща, изобилствана единствено от черни нюанси.