Пламена Даниелова Иванова

Животът е приказка с неопределен край, който ние самите избираме какъв да бъде той. Всеки живее свой свят и създава своя собствена история. Едни живеят в измислен свят, а други се борят да го създадат. Именно измисленият свят за един човек, го кара да размишлява по възможни, но не толкова лесно осъществими начини. А точно тогава сърцето ти мисли, че е в приказка. Всичко е толкова хубаво, без излишни проблеми и толкова неща събрани накуп, които те правят щастлив, казано накратко ти върви в живота. Или поне ти си мислиш така. Но каква е основата на всички тези неща? Отговорът на този въпрос е доста лесен. Именно родителите са основата на това, животът ти да е една идея по-добър, стига да имат възможността усмивката да ти е на лицето. Естествено в тази сфера влизат ''надутите'', самоуверени и разглезени ''хора'', които наистина не знаят за какво живеят. Излязла е нов модел рокля/риза на някоя скъпа марка в мола - Мамо,...; нов модел мобилен телефон -

Где си нежност човешка, може би в книгите само? Колко  добре възпитани, умни и със самочувствие са подрастващите – зависи от техните родители. Агресията, която децата изкарват от себе си е следствие от обстоятелствата, които срещат в ежедневието си. Самото начало на цялата тази каша е в детската градина. Всички ние сме се хапели, блъскали, ритали, бутали, викали, а дори и били помежду си. Дори и да си най-доброто дете в детската градина, пак ще дойде някой, който не те харесва, за да изрази емоциите си върху теб. А дали тези неща се случват само по детските заведения? Напротив, насилието е и в училищата, то започва да нараства все повече и повече с всяка изминала година. Седиш в класната стая, двама от съучениците ти започват скандал, след който се стига до побой. Всички седят и гледат. Дори и ти. Никой не смее да стане, да помогне на един от двамата си другари, не защото не иска, а защото и той ще е поредната ‘‘жертва‘‘, подадена на риск. Но агресията не е само физическа, пси

Провинцията е един малък, хранителен и същевременно денонощен магазин, в който ти живееш като цар. Да живееш в провинцията не е толкова зле, колкото повечето от нас мислят. Да, всичко си има своите предимства и недостатъци, но тук възрастта определя много важни фактори, които не трябва да се подминават. Сутрин ставаш, пиеш си кафето, оправяш се за работа, тръгваш, няма трафик, стигаш без нерви, спокойно е и като цяло самата атмосфера от това малко селце създава у теб едно чувство за спокойствие и сигурност, че денят ти ще мине чудесно. А дали наистина е толкова спокойно, колкото изглежда? Ставаш, пиеш си кафето...но петелът от двора не спира да кукурига. Оправяш се, но баба Пенка от съседната къща чука на вратата и те моли за една връзка магданоз, понеже не й се ходи до магазина. Възрастна жена, добра душа, какво да я правиш, даваш й каквото желае и й пожелаваш хубава и успешна седмица. А какво й е на нея? Всъщност не на самата нея, а на всички провинциалисти?! Всеки един възр

Тя не ми е сестра, а нещо повече До вчера в ясла и детската градина, а днес все още заедно сме, нито една не си замина. Споделяхме кукли, ластички и фиби, а сега за родителите си измисляме алиби. Пораснахме и разстоянието ни раздели една от друга, оттогава все по-близки сме, звъним си през секунда. Когато не съм права, сърди се и не си говорим с дни, но потърси ли ме, до нея съм, дори навън порой да вали. Усмивката й ми е най-важна, щастлива искам да е тя, виждам ли я все така, започвам и аз да блестя. Сестра не ми е, никак даже,  тя ми е СРОДНАТА ДУША ! Обичам те, колкото са песъчинките на морето, защото те безкрай са, и ти ги подарявам за сърцето. Заслужаваш най-доброто, мила, дори това стихотворение за теб съм украсила. Ти си най-доброто същество на света, МОЯ вечна приятелко добра!

 Няма ученик, който да не си е задавал въпроса "Това за какво ще ми трябва вбъдеще?". Има милион отговори, които зависят от самите нас. Всеки ученик сам определя своето ниво и максимума, до който може да стигне. Но не винаги може да стигне до този максимум, без помощта на външна намеса. А именно учителят. Повечето ученици разчитат на ученето вкъщи: там е топло; ученикът си прави почивки, когато мисли, че е учил твърде много, а всъщност е още на първата възложена задача и отива до кухнята да си вземе недоизяденият шоколад от ниското шкафче под телевизора. Телефонът дава сигнал за известие, няма как да не погледне, сигурно е важно. Съобщение от приятел/ка "Какво ще правим довечера?", започват да влизат стотици мисли в мозъка на привърженика: облекло, джобни, прическа, или пък "Стефчо от класа ще е там, трябва да се "наконтя"" и т.н. Та, ученето вкъщи наистина е един по-лесен и ефикасен начин, но когато се опитаме да запомним взетия материал в уче