2 месеца по-рано


2 месеца по-рано
те чакам насред тъмната улица,
осветявана от премигващите, 
вече изтощели стари лампи.
Всеки път пристигаш с няколко минути закъснение,
а АЗ през това време се наслаждавам 
на последната за вечерта(защото с теб не пушех), 
почти гаснеща цигара,
която докосва устните ми, когато ТИ отсъстваш.
Качвам се в колата
и мълча, 
знам накъде караш;
влизаме в стария двор 
на една не толкова изоставена къща,
която съживихме с настроенията си.
Цветът на настроенията беше различен:
от черен - до най-бледорозовия нюанс.

 2 месеца по-късно
не чакам и ти не пристигаш.
Аз отново се наслаждавам на цигарата си,
за която устните ми вече копнеят.
Отново мълча, а уличните лампи продължават да мигат, 
сякаш ми напомнят, че всичко си е същото.
Цвета на настроението ми ли?
Същото това, 
което витае във вече изоставената къща,
изобилствана единствено от черни нюанси.


Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Човек сам прави себе си

  Б езспорно самото заглавие ни въвлича в хиляди мисли и аргументи над своя смисъл. Факт е, че човек сам прави себе си. Разбира се, употребена е  метафора, хората не можем да се “правим”, самият смисъл е, че сами се изграждаме като характери, като човеци. Най-вече като личности. И на 70-годишна възраст човек има какво да научи дори от 7-годишно хлапе. И не просто да научи вършенето на някаква дейност, а нещо наистина ново и непознато, свързано с ценностната система, малките неща, а дори и някой скромен комплимент. А като стана дума за комплименти, чрез тях е доста лесно да се харесаме. Но дали наистина ще ни се получи, ако вече сме се изградили като характери, и то в отрицателната насока? Никой няма да приеме нашия комплимент сериозно, всичко което изричаме ще бъде фалшиво и недооценено. Оттук идва и самата мисъл, че сами се изграждаме като личности. На първо място не трябва да бъдем егоисти! Това е много важен фактор от нашето ежедневие и живот. Когато отсрещния партньор, приятел ил
Прочетете още

Аз съм Пролет, той е Есен

Изображение
За теб. И не защото аз съм краят на студеното време, а той - неговото начало. Не защото аз разцъфвам, а той пада.  А измежду тези два сезона беше нашият. Лятото. Какво клише е, че взаимоотношенията се случват неочаквано. Напротив, този сблъсък се очакваше. Влизаш, търсиш, намираш, поглеждаш - не спираш? Подтикваш, излизаш, след теб и повеждаш - идваш? Докосваш, усещаш, събличаш, допираш - и влизаш? Да, точно така изглеждаше тогава. А да знаеш как изглежда в нас сега! Кой е този антоним на сблъсък ? Стигат ли му 100 дни на човек, за да покаже любовта си? Ако не успее да се балансира, може би по-малко. Точно така - баланс . Какъвто е балансът между Пролетта и Есента . Като този на морето в най-слънчевото време. А за мен всички дни с него са слънчеви. И топли. И не защото аз съм краят на студеното време, а той - неговото начало. (Дори не споменавам з има ). Защото аз съм неговото начало, а той - моят КРАЙ.
Прочетете още

Тя

Тя не ми е сестра, а нещо повече До вчера в ясла и детската градина, а днес все още заедно сме, нито една не си замина. Споделяхме кукли, ластички и фиби, а сега за родителите си измисляме алиби. Пораснахме и разстоянието ни раздели една от друга, оттогава все по-близки сме, звъним си през секунда. Когато не съм права, сърди се и не си говорим с дни, но потърси ли ме, до нея съм, дори навън порой да вали. Усмивката й ми е най-важна, щастлива искам да е тя, виждам ли я все така, започвам и аз да блестя. Сестра не ми е, никак даже,  тя ми е СРОДНАТА ДУША ! Обичам те, колкото са песъчинките на морето, защото те безкрай са, и ти ги подарявам за сърцето. Заслужаваш най-доброто, мила, дори това стихотворение за теб съм украсила. Ти си най-доброто същество на света, МОЯ вечна приятелко добра!
Прочетете още