Пламена Даниелова Иванова

За мен декември е щастие. Месец, който никога не изживяваш, защото приказката тъкмо започва, а той си отива. И когато преброиш до 5 той отново идва при теб. Декември. Дванайсетият месец от годината. За някои любим, за други не толкова. Питаме се кога минаха всички тези дни, седмици, месеци. Питаме се кога изживяхме всички моменти от годината, кога минаха и кога ги преживяхме. Кога всичко това успя да се промени, а дори всичко да си е постарому. Всичко да е толкова старо, ново, незаменимо, не от такава важност, силно, но и безразлично. Започваме да си задаваме въпроси, които досега не са били в съзнанието ни. Правим си сметка за прекараното време с любимите хора, сърдим се на себе си за изгубеното време, прекарано с неточната компания, хиляди образи преобладават в съвестта ни. За мен декември е щастие. Месец, който никога не изживяваш, защото приказката тъкмо започва, а той си отива. И когато преброиш до 5 той отново идва при теб. Коледа е любимият ми празник сред зимните. На трапез

Животът е приказка с неопределен край, който ние самите избираме какъв да бъде той. Всеки живее свой свят и създава своя собствена история. Едни живеят в измислен свят, а други се борят да го създадат. Именно измисленият свят за един човек, го кара да размишлява по възможни, но не толкова лесно осъществими начини. А точно тогава сърцето ти мисли, че е в приказка. Всичко е толкова хубаво, без излишни проблеми и толкова неща събрани накуп, които те правят щастлив, казано накратко ти върви в живота. Или поне ти си мислиш така. Но каква е основата на всички тези неща? Отговорът на този въпрос е доста лесен. Именно родителите са основата на това, животът ти да е една идея по-добър, стига да имат възможността усмивката да ти е на лицето. Естествено в тази сфера влизат ''надутите'', самоуверени и разглезени ''хора'', които наистина не знаят за какво живеят. Излязла е нов модел рокля/риза на някоя скъпа марка в мола - Мамо,...; нов модел мобилен телефон -

Где си нежност човешка, може би в книгите само? Колко  добре възпитани, умни и със самочувствие са подрастващите – зависи от техните родители. Агресията, която децата изкарват от себе си е следствие от обстоятелствата, които срещат в ежедневието си. Самото начало на цялата тази каша е в детската градина. Всички ние сме се хапели, блъскали, ритали, бутали, викали, а дори и били помежду си. Дори и да си най-доброто дете в детската градина, пак ще дойде някой, който не те харесва, за да изрази емоциите си върху теб. А дали тези неща се случват само по детските заведения? Напротив, насилието е и в училищата, то започва да нараства все повече и повече с всяка изминала година. Седиш в класната стая, двама от съучениците ти започват скандал, след който се стига до побой. Всички седят и гледат. Дори и ти. Никой не смее да стане, да помогне на един от двамата си другари, не защото не иска, а защото и той ще е поредната ‘‘жертва‘‘, подадена на риск. Но агресията не е само физическа, пси

Провинцията е един малък, хранителен и същевременно денонощен магазин, в който ти живееш като цар. Да живееш в провинцията не е толкова зле, колкото повечето от нас мислят. Да, всичко си има своите предимства и недостатъци, но тук възрастта определя много важни фактори, които не трябва да се подминават. Сутрин ставаш, пиеш си кафето, оправяш се за работа, тръгваш, няма трафик, стигаш без нерви, спокойно е и като цяло самата атмосфера от това малко селце създава у теб едно чувство за спокойствие и сигурност, че денят ти ще мине чудесно. А дали наистина е толкова спокойно, колкото изглежда? Ставаш, пиеш си кафето...но петелът от двора не спира да кукурига. Оправяш се, но баба Пенка от съседната къща чука на вратата и те моли за една връзка магданоз, понеже не й се ходи до магазина. Възрастна жена, добра душа, какво да я правиш, даваш й каквото желае и й пожелаваш хубава и успешна седмица. А какво й е на нея? Всъщност не на самата нея, а на всички провинциалисти?! Всеки един възр

Тя не ми е сестра, а нещо повече До вчера в ясла и детската градина, а днес все още заедно сме, нито една не си замина. Споделяхме кукли, ластички и фиби, а сега за родителите си измисляме алиби. Пораснахме и разстоянието ни раздели една от друга, оттогава все по-близки сме, звъним си през секунда. Когато не съм права, сърди се и не си говорим с дни, но потърси ли ме, до нея съм, дори навън порой да вали. Усмивката й ми е най-важна, щастлива искам да е тя, виждам ли я все така, започвам и аз да блестя. Сестра не ми е, никак даже,  тя ми е СРОДНАТА ДУША ! Обичам те, колкото са песъчинките на морето, защото те безкрай са, и ти ги подарявам за сърцето. Заслужаваш най-доброто, мила, дори това стихотворение за теб съм украсила. Ти си най-доброто същество на света, МОЯ вечна приятелко добра!

 Няма ученик, който да не си е задавал въпроса "Това за какво ще ми трябва вбъдеще?". Има милион отговори, които зависят от самите нас. Всеки ученик сам определя своето ниво и максимума, до който може да стигне. Но не винаги може да стигне до този максимум, без помощта на външна намеса. А именно учителят. Повечето ученици разчитат на ученето вкъщи: там е топло; ученикът си прави почивки, когато мисли, че е учил твърде много, а всъщност е още на първата възложена задача и отива до кухнята да си вземе недоизяденият шоколад от ниското шкафче под телевизора. Телефонът дава сигнал за известие, няма как да не погледне, сигурно е важно. Съобщение от приятел/ка "Какво ще правим довечера?", започват да влизат стотици мисли в мозъка на привърженика: облекло, джобни, прическа, или пък "Стефчо от класа ще е там, трябва да се "наконтя"" и т.н. Та, ученето вкъщи наистина е един по-лесен и ефикасен начин, но когато се опитаме да запомним взетия материал в уче