2 месеца по-рано
2 месеца по-рано те чакам насред тъмната улица, осветявана от премигващите, вече изтощели стари лампи. Всеки път пристигаш с няколко минути закъснение, а АЗ през това време се наслаждавам на последната за вечерта(защото с теб не пушех), почти гаснеща цигара, която докосва устните ми, когато ТИ отсъстваш. Качвам се в колата и мълча, знам накъде караш; влизаме в стария двор на една не толкова изоставена къща, която съживихме с настроенията си. Цветът на настроенията беше различен: от черен - до най- бледорозовия нюанс. 2 месеца по-късно не чакам и ти не пристигаш. Аз отново се наслаждавам на цигарата си, за която устните ми вече копнеят. Отново мълча, а уличните лампи продължават да мигат, сякаш ми напомнят, че всичко си е същото. Цвета на настроението ми ли? Същото това, което витае във вече изоставената къща, изобилствана единствено от черни нюанси.