6 години по-късно
За последно, обещавам Отивам ти. Отиваш ми. Отиде си. Ела, върни се. Същите сме си. Всеки със своя инат, нрав, душа, усмивка, поглед. Поглед, който се чете, сякаш никога не си го забравял. Не си забравил думите, галантността, изкушението. Не забравих дишането, копнежа, страстта. Не забравих теб. А ти толкова ловко играеш със съзнанието да те жадува. Казах ти вече. Караш ме да се чувствам жадна, а да нямам вода. И не искам да утолявам жаждата. Започнах да се натъквам често на теб. Започнах да те сънувам. Пак често. Компанията на такъв мъж ме кара да живея. Толкова време мина, а всеки път настръхвам. Гледам те, за наслаждаване си. Винаги си припомням, че всяка минута е ценна. А когато сме сами се моля да не свършва. Времето, а не ти. И ето ме сега, пишейки за теб. Не забравям парфюма. Не забравям ръцете. Не забравям песните. Късните нощи, смехът, разбирането, доверието, обещанието. “Хубаво е, хубаво беше, много си хубава”, както ми каза веднъж. Такова е...