6 години по-късно


За последно, обещавам

Отивам ти. 
Отиваш ми.
Отиде си.
Ела, върни се.
Същите сме си.

Всеки със своя инат, нрав, душа, усмивка, поглед.
Поглед, който се чете, сякаш никога не си го забравял. 
Не си забравил думите, галантността, изкушението.
Не забравих дишането, копнежа, страстта.
Не забравих теб.
А ти толкова ловко играеш със съзнанието да те жадува. 
Казах ти вече. Караш ме да се чувствам жадна, а да нямам вода.
И не искам да утолявам жаждата.

Започнах да се натъквам често на теб. Започнах да те сънувам. 
Пак често. 
Компанията на такъв мъж ме кара да живея.
Толкова време мина, а всеки път настръхвам.
Гледам те, за наслаждаване си.
Винаги си припомням, че всяка минута е ценна. А когато сме сами се моля да не свършва.
Времето, а не ти.

И ето ме сега, пишейки за теб. 
Не забравям парфюма.
Не забравям ръцете.
Не забравям песните.
Късните нощи, смехът, разбирането, доверието, обещанието.
“Хубаво е, хубаво беше, много си хубава”, както ми каза веднъж.
Такова е. 
Виждам те щастлив. 
Да споделяш смеха с някого е щастие. Как да кажа на гората да спре да се разлиства?

Защо забраненото е най-хубаво?
Защо си забранен, а не забравен?
Не искам да ти благодаря. Че си ти, че съществуваш. 
Благодарността към теб е тъжна. Сякаш казвам “оставям те”. Не искам.
Толкова малко прекарано време, а толкова любимо.
Толкова любима грешка.

Виждам погледа ти, докато слагам гланц върху устните, които искат да усетят твоите. 
Болестно нежна и изненадващо силна, коприната наподобява целувките ти.
Виждам погледа ти върху тялото, което безсъмнено съвпада с твоето. 
А ти се съмняваш в тази крещяща съвместимост.

Оскар Уайлд казва ,,Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш.” 

Отдадох ти се. 
Отдавам ти се.
Отдавам се с всички тези думи.

Жалко ли е жена да изразява такава емоция в текст към мъж, чието его е толкова подхранено?
“Начинът, по-който се развиха обстоятелствата, ни раздели завинаги.” - казваш.
Защо една неосъществена раздяла е толкова трудна? 
Защо една осъществена среща е толкова лесна?

Останал си. 
Оставаш. 
Оставам.
Ще ме изпратиш ли? За последно, обещавам!

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Тя

Тя не ми е сестра, а нещо повече До вчера в ясла и детската градина, а днес все още заедно сме, нито една не си замина. Споделяхме кукли, ластички и фиби, а сега за родителите си измисляме алиби. Пораснахме и разстоянието ни раздели една от друга, оттогава все по-близки сме, звъним си през секунда. Когато не съм права, сърди се и не си говорим с дни, но потърси ли ме, до нея съм, дори навън порой да вали. Усмивката й ми е най-важна, щастлива искам да е тя, виждам ли я все така, започвам и аз да блестя. Сестра не ми е, никак даже,  тя ми е СРОДНАТА ДУША ! Обичам те, колкото са песъчинките на морето, защото те безкрай са, и ти ги подарявам за сърцето. Заслужаваш най-доброто, мила, дори това стихотворение за теб съм украсила. Ти си най-доброто същество на света, МОЯ вечна приятелко добра!
Прочетете още

2 месеца по-рано

Изображение
2   месеца по-рано те чакам насред тъмната улица, осветявана от премигващите,  вече изтощели стари лампи. Всеки път пристигаш с няколко минути закъснение, а АЗ през това време се наслаждавам  на последната за вечерта(защото с теб не пушех),  почти гаснеща цигара, която докосва устните ми, когато ТИ отсъстваш. Качвам се в колата и мълча,  знам накъде караш; влизаме в стария двор  на една не толкова изоставена къща, която съживихме с настроенията си. Цветът на настроенията беше различен: от черен - до най- бледорозовия нюанс. 2 месеца по-късно не чакам и ти не пристигаш. Аз отново се наслаждавам на цигарата си, за която устните ми вече копнеят. Отново мълча, а уличните лампи продължават да мигат,  сякаш ми напомнят, че всичко си е същото. Цвета на настроението ми ли? Същото това,  което витае във вече изоставената къща, изобилствана единствено от черни нюанси.
Прочетете още

Има ли хормон с твоето име?

Изображение
Има ли хормон с твоето име? Излизайки сред толкова обикновени хора, сякаш... нещо липсва на тази пуста обстановка! Не знам какво е ,,то''. Но така или иначе бих отпила няколко глътки алкохол в бара, намиращ се на 12-ия етаж. Реших да се кача с асансьора, а н якой слизаше с него. Когато вратите се отвориха, дозата Адреналин вече се бе изляла по слабите ми места. Уханието на мъжки парфюм докосна всеки рецептор от обонятелната ми система. А задният дял на Хипофизата, сякаш се събуди от дълбока наркоза. Голямото количество Вазопресин и Окситоцин(известен като ,,хормон на любовта''), се събраха и създадоха усещането за близост и щастие. Направих крачка напред, тъй като изглеждах доста глупаво, стоейки без реакция, а всъщност Симпатикусът от Вегетативната нервна система в мен работеше безотказно. Или по-скоро, малкото количество тироксин ме издаваше. Очевидно стана за секунди, дори не усетих, че ти премина, а аз вече бях натиснала бутона за затв...
Прочетете още