Аз съм Пролет, той е Есен
За теб. И не защото аз съм краят на студеното време, а той - неговото начало. Не защото аз разцъфвам, а той пада. А измежду тези два сезона беше нашият. Лятото. Какво клише е, че взаимоотношенията се случват неочаквано. Напротив, този сблъсък се очакваше. Влизаш, търсиш, намираш, поглеждаш - не спираш? Подтикваш, излизаш, след теб и повеждаш - идваш? Докосваш, усещаш, събличаш, допираш - и влизаш? Да, точно така изглеждаше тогава. А да знаеш как изглежда в нас сега! Кой е този антоним на сблъсък ? Стигат ли му 100 дни на човек, за да покаже любовта си? Ако не успее да се балансира, може би по-малко. Точно така - баланс . Какъвто е балансът между Пролетта и Есента . Като този на морето в най-слънчевото време. А за мен всички дни с него са слънчеви. И топли. И не защото аз съм краят на студеното време, а той - неговото начало. (Дори не споменавам з има ). Защото аз съм неговото начало, а той - моят КРАЙ.