Аз съм Пролет, той е Есен

За теб.

И не защото аз съм краят на студеното време,
а той - неговото начало.
Не защото аз разцъфвам, а той пада. 
А измежду тези два сезона беше нашият.
Лятото.

Какво клише е, че взаимоотношенията се случват неочаквано.
Напротив, този сблъсък се очакваше.
Влизаш, търсиш, намираш, поглеждаш - не спираш?
Подтикваш, излизаш, след теб и повеждаш - идваш?
Докосваш, усещаш, събличаш, допираш - и влизаш?

Да, точно така изглеждаше тогава.
А да знаеш как изглежда в нас сега!
Кой е този антоним на сблъсък?
Стигат ли му 100 дни на човек, за да покаже любовта си?
Ако не успее да се балансира, може би по-малко.

Точно така - баланс.
Какъвто е балансът между Пролетта и Есента.
Като този на морето в най-слънчевото време.
А за мен всички дни с него са слънчеви.
И топли.

И не защото аз съм краят на студеното време,
а той - неговото начало.
(Дори не споменавам зима).
Защото аз съм неговото начало,
а той - моят КРАЙ.


Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Човек сам прави себе си

  Б езспорно самото заглавие ни въвлича в хиляди мисли и аргументи над своя смисъл. Факт е, че човек сам прави себе си. Разбира се, употребена е  метафора, хората не можем да се “правим”, самият смисъл е, че сами се изграждаме като характери, като човеци. Най-вече като личности. И на 70-годишна възраст човек има какво да научи дори от 7-годишно хлапе. И не просто да научи вършенето на някаква дейност, а нещо наистина ново и непознато, свързано с ценностната система, малките неща, а дори и някой скромен комплимент. А като стана дума за комплименти, чрез тях е доста лесно да се харесаме. Но дали наистина ще ни се получи, ако вече сме се изградили като характери, и то в отрицателната насока? Никой няма да приеме нашия комплимент сериозно, всичко което изричаме ще бъде фалшиво и недооценено. Оттук идва и самата мисъл, че сами се изграждаме като личности. На първо място не трябва да бъдем егоисти! Това е много важен фактор от нашето ежедневие и живот. Когато отсрещния партньор, приятел ил
Прочетете още

Тя

Тя не ми е сестра, а нещо повече До вчера в ясла и детската градина, а днес все още заедно сме, нито една не си замина. Споделяхме кукли, ластички и фиби, а сега за родителите си измисляме алиби. Пораснахме и разстоянието ни раздели една от друга, оттогава все по-близки сме, звъним си през секунда. Когато не съм права, сърди се и не си говорим с дни, но потърси ли ме, до нея съм, дори навън порой да вали. Усмивката й ми е най-важна, щастлива искам да е тя, виждам ли я все така, започвам и аз да блестя. Сестра не ми е, никак даже,  тя ми е СРОДНАТА ДУША ! Обичам те, колкото са песъчинките на морето, защото те безкрай са, и ти ги подарявам за сърцето. Заслужаваш най-доброто, мила, дори това стихотворение за теб съм украсила. Ти си най-доброто същество на света, МОЯ вечна приятелко добра!
Прочетете още