Тя

Тя не ми е сестра, а нещо повече

До вчера в ясла и детската градина,
а днес все още заедно сме, нито една не си замина.

Споделяхме кукли, ластички и фиби,
а сега за родителите си измисляме алиби.

Пораснахме и разстоянието ни раздели една от друга,
оттогава все по-близки сме, звъним си през секунда.

Когато не съм права, сърди се и не си говорим с дни,
но потърси ли ме, до нея съм, дори навън порой да вали.

Усмивката й ми е най-важна, щастлива искам да е тя,
виждам ли я все така, започвам и аз да блестя.

Сестра не ми е, никак даже, 

тя ми е СРОДНАТА ДУША!

Обичам те, колкото са песъчинките на морето,
защото те безкрай са, и ти ги подарявам за сърцето.

Заслужаваш най-доброто, мила,
дори това стихотворение за теб съм украсила.

Ти си най-доброто същество на света,
МОЯ вечна приятелко добра!