Човек сам прави себе си

 Безспорно самото заглавие ни въвлича в хиляди мисли и аргументи над своя смисъл. Факт е, че човек сам прави себе си. Разбира се, употребена е  метафора, хората не можем да се “правим”, самият смисъл е, че сами се изграждаме като характери, като човеци. Най-вече като личности. И на 70-годишна възраст човек има какво да научи дори от 7-годишно хлапе. И не просто да научи вършенето на някаква дейност, а нещо наистина ново и непознато, свързано с ценностната система, малките неща, а дори и някой скромен комплимент. А като стана дума за комплименти, чрез тях е доста лесно да се харесаме. Но дали наистина ще ни се получи, ако вече сме се изградили като характери, и то в отрицателната насока? Никой няма да приеме нашия комплимент сериозно, всичко което изричаме ще бъде фалшиво и недооценено. Оттук идва и самата мисъл, че сами се изграждаме като личности. На първо място не трябва да бъдем егоисти! Това е много важен фактор от нашето ежедневие и живот. Когато отсрещния партньор, приятел или съмишленик, усети, че чувствата ни са искрени и истински към него, то той моментално ни подарява доверието си, което е най-важната част от взаимоотношенията между двама души. Загубиш ли доверието на по-голям кръг от приятелите си, с какво ще останеш? Сам? С егото си, или може би с егоизма си. Че си ги пренебрегнал, излъгал и наранил. Е, все пак това са нещата от живота, да! Но ти трябва да се стремиш да ги избягваш, за да бъдеш един нормално развит човек. Второ. Слей се с обстановката! Не бъди център на внимание и не доказвай пред всички, че искаш да бъдеш харесан. Отпусни се и хората сами ще видят истинската ти същност, истинската ти душа. Разбира се, трябва да имаш мнение по важните въпроси, изразявай го, то е важно както за теб, така и за околните. Но никога не бъди проблемен и конфликтен човек, тях никой не ги харесва. И да, човек се нуждае от това да е харесван и обичан, ако няма кой да те оцени - за какво живееш? За това да се развиваш? И какъв е смисълът да стигнеш до мечтания пост, до най-високата стълбичка, ако го няма онзи човек, който да ти каже “Браво, гордея се с теб!”? Точно! Няма смисъл. Няма и да го има ако не правиш сам себе си, както вече описах по-рано. И последно трето, но не на последно място. Бъди себе си! Не забравяй себе си заради ближния, не наранявай самочувствието си само защото някой без работа ти го е сринал. Не падай духом, не залепвай фалшивата усмивка на лицето си. Не лепи чужди етикети върху хората, не ги карай да те чувстват различен. Бъди техен приятел, техен другар и тяхното рамо. Напомняй им колко си щастлив, че ги имаш, защото наистина е така. Факт е, че си се изградил като личност и точно заради това са с теб и в най-лошите моменти.  Защото това е животът. Дори и да сме точни хора, трябва да свикнем, че ще ни харесват за това, което сме и ще ни мразят за същото... Защото човек сам прави себе си!