Животът е приказка, а краят е?

Животът е приказка с неопределен край, който ние самите избираме какъв да бъде той.

Всеки живее свой свят и създава своя собствена история. Едни живеят в измислен свят, а други се борят да го създадат. Именно измисленият свят за един човек, го кара да размишлява по възможни, но не толкова лесно осъществими начини. А точно тогава сърцето ти мисли, че е в приказка. Всичко е толкова хубаво, без излишни проблеми и толкова неща събрани накуп, които те правят щастлив, казано накратко ти върви в живота. Или поне ти си мислиш така. Но каква е основата на всички тези неща? Отговорът на този въпрос е доста лесен. Именно родителите са основата на това, животът ти да е една идея по-добър, стига да имат възможността усмивката да ти е на лицето. Естествено в тази сфера влизат ''надутите'', самоуверени и разглезени ''хора'', които наистина не знаят за какво живеят. Излязла е нов модел рокля/риза на някоя скъпа марка в мола - Мамо,...; нов модел мобилен телефон - Мамо,....; утре вечер ще има парти в някоя от Софийските дискотеки - Мамо,... А дали цял живот ще се обръщаме към майките си с мисълта, че винаги ще са насреща и ще ни дават пари за нещата, които желаем? Дали цял живот ще си седим на основата, че родителите ще ни издържат и ние ще си ''веем  перото''? Това зависи от самите нас! Още от ранна възраст човек трябва да се научи да живее сам и да разпределя възможностите и времето си така, че да свикне и да започне един добър начин на живот. Да се научиш да живееш сам е трудна работа, но точно това те кара да се чувстваш човек и да си стъпваш на краката. А именно да станеш сутрин и да знаеш как да си направиш кафето, да си направиш закуска и да знаеш, че започването на деня започва със самия теб. Най-малкото - да си изгладиш ризата; да изчистиш; да пуснеш пералня; да направиш палачинки; да си правиш сметка за нещата от деня; да стигаш до определени места без надеждата, че майка ти или баща ти имат джип и могат да те закарат и т.н. Естествено има моменти, в които не можеш да се справиш без родителска намеса, но това е съвсем отделна тема и със съвсем друг замисъл. А какво ще кажат хората, които се борят да създадат своя свят и своята приказка?! Хората, които работят и се трудят и същевременно се развиват като едни добри личности. Когато етапът да разчитат на други хора е минал и те са се заели с осъществяването на своите мечти. С осъществяването на нещо по-добро! Когато човек започне да се издържа сам и има възможност да се задоволи по всички начини - тогава е смисълът да живееш. Да знаеш, че не работиш напразно и си щастлив. Че не най-важното е да имаш от всичко, а това всичко да знаеш как да го използваш. Именно ти самия да изградиш основата, а след това само да надграждаш. Да надграждаш и да се развиваш. Хората да те познават с едно добро име, преди да им се представиш. Това е приказка за мен! А не онази измислената, която повечето хора си мислят, че живеят. На която краят никога не е хубав, защото там разочарованието е последно, но все пак те настига. Когато осъзнаеш, че наистина не си водил един пълноценен за теб живот. Когато си казваш ''Няма да е все така!'' но всъщност...хора, все така ще е!