Агресията сред подрастващите

Где си нежност човешка, може би в книгите само?

Колко  добре възпитани, умни и със самочувствие са подрастващите – зависи от техните родители. Агресията, която децата изкарват от себе си е следствие от обстоятелствата, които срещат в ежедневието си. Самото начало на цялата тази каша е в детската градина. Всички ние сме се хапели, блъскали, ритали, бутали, викали, а дори и били помежду си. Дори и да си най-доброто дете в детската градина, пак ще дойде някой, който не те харесва, за да изрази емоциите си върху теб. А дали тези неща се случват само по детските заведения? Напротив, насилието е и в училищата, то започва да нараства все повече и повече с всяка изминала година. Седиш в класната стая, двама от съучениците ти започват скандал, след който се стига до побой. Всички седят и гледат. Дори и ти. Никой не смее да стане, да помогне на един от двамата си другари, не защото не иска, а защото и той ще е поредната ‘‘жертва‘‘, подадена на риск. Но агресията не е само физическа, психологическото въздействие също е един основен проблем за тормоза в училище. Учителят е този, който би следвало да подходи към страдащото дете с разбиране. Четенето на лекция не е особено добър подход в тази ситуация, а точно обратното. Да можеш да обясниш на детето така, че то да може да погледне от ‘‘другата страна на нещата‘‘ и да прояви разбиране. Защото наказанията след известно време спират да действат, поради простата причина, че детето е отвикнало към тях и следователно те не му въздействат. Да си агресивен не е лошо качество, стига да знаеш как да го използваш, в какви ситуации, на кои места и по какъв начин. И точно, когато покажеш, че не се трогваш от подигравките на другите, ти всъщност печелиш и си едно ниво нагоре. Възпитанието вкъщи също е важен фактор за изразяване на чувствата и емоциите. А може би и вкъщи има тормоз? Никой не може да разбере тийнейджърите, но това не означава, че всичко им е простено. Дори когато всичко им е поднесено наготово; като това да им е изчистена стаята, да седнат на масата и яденето да е сложено, да разполагат с достатъно джобни, за да задоволят желанията си за деня; пак ще намерят нещо, което да провали всички изброени и толкова ценни неща. Но ценните неща ги има, за да бъдат оценявани, а не подминавани. Агресията сред подрастващите е един нерешен проблем и същевременно - качество, което притежаваш, но не знаеш как да използваш. Тук идва ред на изключенията. Изключенията по-скоро са онези хора, с които никой не разговавя, защото те ‘‘не знаят‘‘ как да отвърнат. Не случайно е казано ‘‘Празният ум крещи, умният седи и гледа сеира.‘‘ Много често се случва празните умове да обиждат и пренебрегват тези, които всъщност знаят много повече от тях. Става ли дума за злоба? Или пък завист, че никога не можеш да си по-добър от ближния?! В агресията са включени и двете качества, а щом притежаваш злоба и завист.. Що за човек си ти? Защо живееш? За да разваляш нечии мечти, за да проваляш човешки взаимоотношения, или просто за да се намесиш там, където не ти е работа? Не! Обърни внимание на себе си. Бъди учтив, бъди добър, бъди искрен, бъди честен, бъди такъв, какъвто се харесваш. А не какъвто те харесват другите. Защото когато се чустваш добре в кожата си, всичко е толкова приятно и безпроблемно. С агресия никой до никъде няма да стигне, не случайно и възрастните хора са все усмихнати. Видяли са толкова много в тоя живот. Толкова много злоба, лицемерие, завист, недоверие и т.н. Може би само с едно изричане на ‘‘Добър ден, дете, хубав и успешен ден ти пожелавам.‘‘ искат да ни покажат, че все още има добри хора и ни учат и ние да бъдем такива. Подрастващите не обръщат внимание на тези мили думи. А може би обръщат, но тези, които са възпитани подобаващо и знаят как да отвърнат на доброто с добро, а дори и на лошото с добро. Такива хора започнаха да се намират все по-рядко, а аз все по-често се питам въпроса: Где си нежност човешка, може би в книгите само?...