За учениците, и най-вече БЪДЕЩИТЕ ученици

 Няма ученик, който да не си е задавал въпроса "Това за какво ще ми трябва вбъдеще?". Има милион отговори, които зависят от самите нас. Всеки ученик сам определя своето ниво и максимума, до който може да стигне. Но не винаги може да стигне до този максимум, без помощта на външна намеса. А именно учителят. Повечето ученици разчитат на ученето вкъщи:
там е топло; ученикът си прави почивки, когато мисли, че е учил твърде много, а всъщност е още на първата възложена задача и отива до кухнята да си вземе недоизяденият шоколад от ниското шкафче под телевизора. Телефонът дава сигнал за известие, няма как да не погледне, сигурно е важно. Съобщение от приятел/ка "Какво ще правим довечера?", започват да влизат стотици мисли в мозъка на привърженика: облекло, джобни, прическа, или пък "Стефчо от класа ще е там, трябва да се "наконтя"" и т.н. Та, ученето вкъщи наистина е един по-лесен и ефикасен начин, но когато се опитаме да запомним взетия материал в учебния час. Тоест да слушаме в часовете, което става все по-трудно, а всъщност толкова лесно за изпълнение.. При неизпълнение на забележката на учителя, автоматично се иска "златният" бележник, за да се постави нужното "недоволство" вътре. Което не е хубав начин за процедиране, за да накараш ученика си да спре да говори и вика в час. Учителите, които уважават учениците, също биват уважавани. А именно да разкажеш урока по такъв начин, че на дилетантът да му е интересно, да се усмихваш повече, да го наричаш с малко име, да разменяте шеги помежду си, а дори и да имате теми на разговор извън учебните занятия. Естествено, заедно с изброеното, да не се отклонява от учебния процес и да се държи с всички ПОРАВНО! "Поравно" ще рече да имаш едно и също отношение към всеки един от класа. Всички от нас са имали и имат този съученик, любимият на учителите. Той винаги е по-напред с материала, винаги е избиран за извънкласни дейности, винаги, винаги и пак винаги. Въпреки това ти си си ти и трябва да докажеш, че до тоя максимум не е трудно да се стигне. Всички имаме капацитет, който трябва да затвърдим по един или друг начин. Един го бива по история, друг по география, трети по математика и т.н., рядко са случаите, в които един възпитаник го бива във всичките тия предмети, макар и да познавам такива хора. Когато не ни бива по даден предмет винаги сме пренебрегвани, а именно когато се опитаме да вземем участие, не ни дават думата, защото отнякъде знаят, че нашият отговор вероятно е грешен. И всеки ден мъкнем раниците с тежки учебници, и всеки ден се разочароваме повече и повече. Всеки ден задаваме въпроса "В колко свърша часа?" по шест-седем пъти, защото часовете продължават да бъдат скучни. Когато не усещаш времето и си се съсредоточил върху математическата задача, генетичния преход по химия или в топката по физическо, тогава е смисълът на присъствието ти в училище. Както е написано по-горе-всичко зависи от учителя. Как ще те възпита, как ще те научи и как ще се държи с теб. Всичко върви ли по план, часовете при него са най-интересни, т.е. учиш с желание. Ако всичко е против волята на ученика и няма добри отношения с учителя, то това е излишно. Няма интерес, няма желание, няма надежда. И точно тогава си задаваме въпроса "Това за какво ще ми трябва вбъдеще?".