2019







Три дни до “дългоочакваната” т. нар. Нова Година, която присъства в речника и съзнанието на всеки, когото срещнем в ежедневието си. Е, какво? Всъщност, наистина ли го възприемаме като нещо ново? Не е ли стереотипно всяка година в края на месец декември да се питаме ,,Къде ще си на Нова Година; с кого; колко човека ще сте?” и още толкова също досадни въпроси. Или както казва един стар приятел: Промяната в идната година е само една цифра в календара. А като споменах промяна, защо всички си правят несигурни планове и високопоставени цели, от които така или иначе ще се откажат 10 дни по-късно?! 
Най-често съм слушала и продължавам да слушам:
1. Спирам цигарите, пиенето и вредната храна.
2. Спирам да бъда лош към хората, ще се променя.
3. Започвам сериозни грижи за себе си и тялото си.
4. Започвам работа.
5, 6, 7... и още десетки цифри и числа могат да запълнят цял списък с “обещания”.
Не бих казала, че съм негативно настроена, но защо трябва да възприемаме 2019 и всяка следваща, като повод за началото на нашата промяна? Защо ни трябват 364 дни, през които да не се задълбочаваме в мисли за самите нас, а като настъпи 365-ият ден ние да сме съвсем други хора, с хъс и стимул за нещо ново, необичайно. Възприемаме ли го като повод за стартирането на нововъведението ни и защо всяка година го правим, лъжейки себе си с гаранция, но с изтекъл срок на годност!
Искаш да спреш цигарите и алкохола? Не Новата година ще те спре от тях, а ти самият, твоята воля и желание. Същото се отнася за спазването на диети, за поддръжката на желаната от теб фигура и правилното хранене.
Да спреш да бъдеш лош към хората и да се промениш, е възможно най-глупавото изказване, което не бих искала да чувам. Беше на мода да си хладнокръвен, недосегаем и може би недостъпен. Но напоследък забелязвам как да си добър с хората всъщност ги впечатлява, а още по-красиво е, когато те ти отвръщат със същата добрина, че даже си добавят и малко отгоре. Последно допълнение, но не присъщо за всички нас е, че нито едно явление не би ни попречило, а дори и помогнало толкова, колкото ние самите можем да го провокираме и осъществим. Весело посрещане на Новата Година, пожелавам на хората, които обмислят своята промяна - да я осъществят наистина! 

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Човек сам прави себе си

  Б езспорно самото заглавие ни въвлича в хиляди мисли и аргументи над своя смисъл. Факт е, че човек сам прави себе си. Разбира се, употребена е  метафора, хората не можем да се “правим”, самият смисъл е, че сами се изграждаме като характери, като човеци. Най-вече като личности. И на 70-годишна възраст човек има какво да научи дори от 7-годишно хлапе. И не просто да научи вършенето на някаква дейност, а нещо наистина ново и непознато, свързано с ценностната система, малките неща, а дори и някой скромен комплимент. А като стана дума за комплименти, чрез тях е доста лесно да се харесаме. Но дали наистина ще ни се получи, ако вече сме се изградили като характери, и то в отрицателната насока? Никой няма да приеме нашия комплимент сериозно, всичко което изричаме ще бъде фалшиво и недооценено. Оттук идва и самата мисъл, че сами се изграждаме като личности. На първо място не трябва да бъдем егоисти! Това е много важен фактор от нашето ежедневие и живот. Когато отсрещния партньор, приятел ил
Прочетете още

Аз съм Пролет, той е Есен

Изображение
За теб. И не защото аз съм краят на студеното време, а той - неговото начало. Не защото аз разцъфвам, а той пада.  А измежду тези два сезона беше нашият. Лятото. Какво клише е, че взаимоотношенията се случват неочаквано. Напротив, този сблъсък се очакваше. Влизаш, търсиш, намираш, поглеждаш - не спираш? Подтикваш, излизаш, след теб и повеждаш - идваш? Докосваш, усещаш, събличаш, допираш - и влизаш? Да, точно така изглеждаше тогава. А да знаеш как изглежда в нас сега! Кой е този антоним на сблъсък ? Стигат ли му 100 дни на човек, за да покаже любовта си? Ако не успее да се балансира, може би по-малко. Точно така - баланс . Какъвто е балансът между Пролетта и Есента . Като този на морето в най-слънчевото време. А за мен всички дни с него са слънчеви. И топли. И не защото аз съм краят на студеното време, а той - неговото начало. (Дори не споменавам з има ). Защото аз съм неговото начало, а той - моят КРАЙ.
Прочетете още

Тя

Тя не ми е сестра, а нещо повече До вчера в ясла и детската градина, а днес все още заедно сме, нито една не си замина. Споделяхме кукли, ластички и фиби, а сега за родителите си измисляме алиби. Пораснахме и разстоянието ни раздели една от друга, оттогава все по-близки сме, звъним си през секунда. Когато не съм права, сърди се и не си говорим с дни, но потърси ли ме, до нея съм, дори навън порой да вали. Усмивката й ми е най-важна, щастлива искам да е тя, виждам ли я все така, започвам и аз да блестя. Сестра не ми е, никак даже,  тя ми е СРОДНАТА ДУША ! Обичам те, колкото са песъчинките на морето, защото те безкрай са, и ти ги подарявам за сърцето. Заслужаваш най-доброто, мила, дори това стихотворение за теб съм украсила. Ти си най-доброто същество на света, МОЯ вечна приятелко добра!
Прочетете още