Свети Валентин през 21 век.

Колкото повече наближава 14-и февруари, толкова повече жени замлъкват относно това мъжете какви гадни твари са - факт.

А, бе... стават едни добрички... чак не вярваш, че това е твоята жена. Какво й има, та не се оплаква, а постоянно се усмихва и угажда, дори когато продължаваш да си недоволен? Е, как какво й има? - Дошло е време за Свети Валентин!
Наистина, заслужава ли си да залепиш няколко фалшиви усмивки за един букет от рози, вечеря, рокля и друг все толкова очакван подарък?
Замисляте ли се какво всъщност може да Ви подари един мъж? 
Не познавам нито един, когото да няма възможност за материални облаги. Но съм срещала много, които не могат да дадат нищо повече от това. Защо да си изразходват чувствата и въображението, след като срещу тях стои празна касичка, която е в очакване да се напълни с банкноти, а не с ЛЮБОВ! Именно така сме ги научили ние, постоянно желаейки още и още. Днес жената е изцеждаща, искаща, задушаваща. Днес жената не е в състояние да предразположи мъжа с доверие и внимание, може да го "предразположи" единствено с това от какво се нуждае ТЯ. Но въпросът е - от какво се нуждае ТОЙ? 
Мъжете не са сложни същества, искат това, което казват. (Сега ще изникнат въпроси ,,Прости ли са?" - не, не са прости същества, напротив - доста по-умни са от нас.) Докато една жена каже ли нещо...трябва да я разбираш по хиляди начини какво точно иска, независимо че и тя не знае. 
А именно - искат да отговаряме на чувствата им, да ги караме да се чувстват единствени, специални.
Да не съжаляват с избора, който са направили когато са ни срещнали.
Да не бъдат пренебрегвани, да не са отхвърлени, но и да не са обгърнати от постоянно внимание и ласки. Защото това, което дават за нас, съдържа много труд, много компромиси и същевременно желание за нещо по-добро. Идеалът за нещо по-добро сме точно ние - малките и уж невинни същества, които ги изцеждат и разкъсват. Не се чудете защо един мъж не иска сериозни взаимоотношения, то е защото твърде дълго е затварял очите си за недообмислени, изключително глупаво извършени действия от наша страна. И когато срещне истинска жена, която е готова да го обича и дари с толкова много любов, той вече не е готов за нея.
Да си дойдем на думата.
Ето откъде идват недоволните коментари от страната на т. нар. нежен пол към срещуположния - че са "боклуци", "използвачи", "прасета"; всъщност всичко това е един кръговрат.
Та, като стана дума за коментари, защо замлъкнахте?
А, да... наближава Свети Валентин!

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Човек сам прави себе си

  Б езспорно самото заглавие ни въвлича в хиляди мисли и аргументи над своя смисъл. Факт е, че човек сам прави себе си. Разбира се, употребена е  метафора, хората не можем да се “правим”, самият смисъл е, че сами се изграждаме като характери, като човеци. Най-вече като личности. И на 70-годишна възраст човек има какво да научи дори от 7-годишно хлапе. И не просто да научи вършенето на някаква дейност, а нещо наистина ново и непознато, свързано с ценностната система, малките неща, а дори и някой скромен комплимент. А като стана дума за комплименти, чрез тях е доста лесно да се харесаме. Но дали наистина ще ни се получи, ако вече сме се изградили като характери, и то в отрицателната насока? Никой няма да приеме нашия комплимент сериозно, всичко което изричаме ще бъде фалшиво и недооценено. Оттук идва и самата мисъл, че сами се изграждаме като личности. На първо място не трябва да бъдем егоисти! Това е много важен фактор от нашето ежедневие и живот. Когато отсрещния партньор, приятел ил
Прочетете още

Аз съм Пролет, той е Есен

Изображение
За теб. И не защото аз съм краят на студеното време, а той - неговото начало. Не защото аз разцъфвам, а той пада.  А измежду тези два сезона беше нашият. Лятото. Какво клише е, че взаимоотношенията се случват неочаквано. Напротив, този сблъсък се очакваше. Влизаш, търсиш, намираш, поглеждаш - не спираш? Подтикваш, излизаш, след теб и повеждаш - идваш? Докосваш, усещаш, събличаш, допираш - и влизаш? Да, точно така изглеждаше тогава. А да знаеш как изглежда в нас сега! Кой е този антоним на сблъсък ? Стигат ли му 100 дни на човек, за да покаже любовта си? Ако не успее да се балансира, може би по-малко. Точно така - баланс . Какъвто е балансът между Пролетта и Есента . Като този на морето в най-слънчевото време. А за мен всички дни с него са слънчеви. И топли. И не защото аз съм краят на студеното време, а той - неговото начало. (Дори не споменавам з има ). Защото аз съм неговото начало, а той - моят КРАЙ.
Прочетете още

Тя

Тя не ми е сестра, а нещо повече До вчера в ясла и детската градина, а днес все още заедно сме, нито една не си замина. Споделяхме кукли, ластички и фиби, а сега за родителите си измисляме алиби. Пораснахме и разстоянието ни раздели една от друга, оттогава все по-близки сме, звъним си през секунда. Когато не съм права, сърди се и не си говорим с дни, но потърси ли ме, до нея съм, дори навън порой да вали. Усмивката й ми е най-важна, щастлива искам да е тя, виждам ли я все така, започвам и аз да блестя. Сестра не ми е, никак даже,  тя ми е СРОДНАТА ДУША ! Обичам те, колкото са песъчинките на морето, защото те безкрай са, и ти ги подарявам за сърцето. Заслужаваш най-доброто, мила, дори това стихотворение за теб съм украсила. Ти си най-доброто същество на света, МОЯ вечна приятелко добра!
Прочетете още